Кой има право да организира погребение – законов ред

Кой има право да организира погребение – законов ред
Организацията на погребението не е просто семеен въпрос – тя е уредена и със закон. Българското законодателство определя ясно кой има право да взема решения относно погребението, гробното място и начина на изпращане на покойника. Това гарантира ред и защитава волята на починалия и близките му.
1. Законова последователност на правото
Според Наредбата за обществения ред при извършване на погребения и общинските разпоредби, право да организира погребение имат следните лица – в този ред на приоритет:
Съпруг или съпруга на починалия;
Пълнолетни деца;
Родители;
Братя, сестри или други роднини по права или съребрена линия;
Настойник, попечител или лице, което е полагало грижи за покойния, ако няма роднини.
Ако липсват близки или те не поемат отговорност, общината организира погребението като служебно – най-често чрез договор с лицензирана погребална агенция.
2. Волята на покойния
Ако човек приживе е изразил писмено желание относно начина на погребение – например избор между погребение и кремация, място, духовник или агенция – това трябва да се спази, освен ако не противоречи на закона. Такъв документ няма официално задължителна форма, но има морална и практическа тежест пред семейството и институциите.
3. Ролята на погребалната агенция
Агенцията действа от името на лицето, което има право да организира. Тя може да поеме цялостната организация – транспорт, документи, церемония, гробно място – но само след писмено възлагане от упълномощен роднина. Нито една агенция няма право да извършва погребение без съгласие на упълномощеното лице и без съответните документи.
4. Когато има разногласие
При спор между роднини относно начина или мястото на погребението, решението може да се търси по съдебен ред. До произнасяне на съда погребението не може да се извърши. Затова в практиката се препоръчва предварителна яснота и съгласие между близките, за да се избегнат конфликти в момент, който изисква спокойствие и уважение.
Погребението е акт на последна грижа и почит. Законът очертава реда, но смисълът остава морален – да се спази достойнството на човека и да се даде възможност на близките да се сбогуват по човешки и почтен начин.