Смърт в чужбина: какво да направят близките в България и как се извършва репатрация

Последователно ръководство за действията на близките в България при настъпила смърт в чужбина: документи, легализация, консулска помощ, репатрация на тяло или урна и последващи стъпки у нас.

Съдържание

1. Потвърждаване на смъртта и получаване на акт за смърт
2. Свързване с българското посолство или консулство
3. Вземане на решение: погребение, репатрация или кремация
4. Репатрация към България – законов ред и документи
5. Транспортиране и граничен контрол при влизане в България
6. Какво се прави след пристигане в България
7. Репатрация на урна след кремация в чужбина
8. Кога е необходимо съдействие от траурна агенция
9. Заключение

Смъртта на близък човек е тежък момент, а когато настъпва извън страната, близките в България се изправят пред допълнително предизвикателство – административни, правни и логистични действия, които не са интуитивно ясни. Процедурата изисква координация между институции в чужбина и в България, познаване на документните изисквания и вземане на решение дали тялото ще бъде върнато в родината, погребано на място или ще бъде кремирано в чужбина. Настоящият материал представя ясна последователност на действията, които близките в България трябва да предприемат, когато им бъде съобщено за настъпила смърт в чужбина.

1. Потвърждаване на смъртта и получаване на акт за смърт

Кой може да съобщи за случая

• лице, намиращо се при починалия;
• чуждестранна болница или полиция;
• работодател или институция;
• българско посолство или консулство.

Официален документ

Акт за смърт (Death Certificate / международно извлечение), издаден от местните граждански власти. Документът е задължителен за всяко следващо действие – репатрация, регистрация в България или кремация.

Легализация за употреба в България

• Държави по Хагската конвенция (1961): апостил + официален превод на български.
• Държави извън Конвенцията: легализация по действащия ред (ПЗЛЗПДК) + официален превод.
• Преводът следва да е изпълнен по ред, признат от българските институции.

2. Свързване с българското посолство или консулство

При смърт в чужбина близките в България следва да се свържат с българското дипломатическо представителство в съответната държава (или най-близкото консулство, ако в страната няма българско посолство).

Какво прави консулската служба

• потвърждава случая чрез комуникация с местните власти;
• предоставя информация за необходимите документи и реда на действия;
• съдейства за легализация и превод;
• може да посредничи при финансово уреждане на услуги по репатрация;
• информира за ограничения (напр. задължителна кремация или забрана за износ на тяло).

Важно: Консулството не издава акт за смърт, но може да съдейства за регистрация на събитието в българската система при наличие на редовни документи.

3. Вземане на решение: погребение в чужбина, репатрация или кремация

Близките трябва да решат:

• погребение на място в чужбина;
• репатрация на тялото към България;
• кремация в чужбина и транспорт на урна.

Фактори при избора

• религиозни и семейни убеждения;
• законодателство на държавата (в някои страни кремацията е задължителна или забранена);
• възможност за износ на тяло (вкл. ограничения при екстремни климатични условия);
• разходи и логистика;
• наличие и ангажиране на траурна агенция за репатрация.

4. Репатрация на тленни останки към България – законов ред

Вносът на тленни останки в България се урежда от чл. 27 на Наредба № 2/2011 на МЗ. Минимумът от документи, които трябва да придружават тялото, включва:

• акт за смърт или друг документ с посочена причина за смъртта;
• удостоверение от компетентен орган, че останките не представляват епидемиологична опасност.

Обичайно изисквани условия и опаковка

• балсамиране (според държавата и продължителността на транспортиране);
• херметично затворен ковчег или контейнер по стандарт (напр. ETS No. 80, когато е приложим между страните);
• laisser-passer / „паспорт за труп“ – прилага се според местното право и двустранните правила.

Всички документи трябва да са валидни за употреба в България: апостил/легализация + официален превод.

5. Транспортиране и граничен контрол при влизане в България

При пристигане на тленни останки или урна се извършва проверка от ГД „Гранична полиция“ съгласно Инструкция № 8121з-1492/2022:

• проверка на документите;
• въвеждане на данни в автоматизираната система „Граничен контрол“;
• при необходимост – допълнителни проверки.

При урна: представят се акт за смърт и удостоверение от крематориума; опаковката следва изискванията на превозвача.

6. Какво се прави след пристигане в България

• вписване на смъртта в Регистъра по гражданско състояние (ако чуждестранният акт не е вече вписан);
• организиране на погребение в гробищен парк или кремация според волята на семейството;
• извършване на православно опело, панихида или друг религиозен обред по желание.

Съгласно Закона за гражданската регистрация чуждестранният акт за смърт се признава, ако е надлежно легализиран и преведен.

7. Репатрация на урна след кремация в чужбина

Превозът на урна е по-лек режим, но изисква:

• акт за смърт;
• удостоверение от крематориум;
• контейнер/кутия, одобрен(а) от превозвача (авиокомпания/куриер/МПС).

ETS No. 80 не се прилага за пепел, но авиолиниите и превозвачите имат конкретни условия за опаковка и превоз.

8. Кога е необходимо съдействие от траурна агенция

Министерството на външните работи посочва, че репатрацията на тленни останки обичайно се извършва от лицензирани траурни агенции, които могат да:

• координират процеса с местни институции и доставчици в чужбина;
• осигури балсамиране, ковчег и подходяща опаковка;
• подготвят пълен пакет документи (вкл. преводи, апостил/легализация);
• организират въздушен или сухопътен транспорт;
• приемат останките в България и осигурят погребение или кремация.

Заключение

Смъртта на близък в чужбина изисква стриктно спазване на законов ред при репатриране или организиране на погребение. За семейството в България ключовите действия са: да се осигури акт за смърт, да се легализира документално, да се потърси консулска помощ и да се вземе информирано решение за връщане на тялото или урната.

Когато процесът се извършва с професионално посредничество, репатрацията може да бъде проведена организирано, уважително и съгласно изискванията на международното и българското право.