“Смърт няма, а има среща с Бога.“ Среща единствена, личностна, съкровена и най-важна в пътя на човешката душа. Целият съзнателен живот на личността е път и подготовка за нея. В тихите часове, посветени на душите на отминалите, ние се взираме и в себе си. Тогава в нас бавно навлиза една неизбежна мисъл, независимо дали сме вярващи или невярващи, православни или не – осъзнаването на истината колко сме крехки и временни. Сълзи напират в очите, а ние замираме в своя вътрешен душевен унес. В съзнанието изплуват лицата на тези, които са изпълнили нашия живот и са му придали неповторим смисъл.
Достоевски